1. Habitica
2. Questscontent
3. Bulgarian

С всичките си серии се чувстваш като късметлия – и сега е идеално време за посещение на хиподрума за морски кончета. Качваш се на подводницата от пристанище Усърдие и се настаняваш удобно за пътуването до Мудноград, но едва се потапяте, когато нещо удря подводницата и запраща всички пътници на пода. „Какво става“ — крещи @AriesFaries?<br><br>Поглеждаш през близкия люк и ужас виждаш как покрай него преминава стена от блестящи люспи. „Морски змей“ — обявява капитан @Witticaster по вътрешното радио! — „Пригответе се, връща се!“ Сграбчвайки подлакътниците на седалката си, виждаш незавършените си задачи да преминават пред погледа ти. „Може би, ако работим заедно и ги завършим“, мислиш си, „ще прогоним чудовището!“.

`Победата над Дръзкия дракон на Мудноград`

Успяхме! С един последен рев, Дръзкият дракон пада във водата и отплава много, много надалеч. Тълпи радостни хабитиканци запълват бреговата линия! Помогнахме на Мат, Даниел и Алекс да построят сградите си отново. Но какво е това?

`Жителите се завръщат!`

Сега, след като драконът избяга, морето се изпълва с хиляди блестящи цветове. Това е дъга от скариди-богомолки… а измежду тях — стотици морски хора!

„Ние сме изгубените жители на Мудноград!“ — обяснява водачът им, Манта — „Когато Мудноград потъна, скаридите-богомолки, които живееха в тези води използваха заклинание, за да ни превърнат в морски хора, така че да оцелеем. Но в яростта си, Дръзкият дракон затвори всички ни в тъмната цепнатина. Бяхме затворени там стотици години… но сега, най-после, сме свободни и можем да построим града си отново!“

„В знак на благодарност“ — казва приятелят му, @Ottl, — „моля, приемете този любимец скарида-богомолка и превоз скарида-богомолка, както и опит, злато и вечната ни почит.“

`Награди`
* Любимец скарида-богомолка;
* Превоз скарида-богомолка;
* Шоколад, син захарен памук, розов захарен памук, риба, мед, месо, мляко, картоф, развалено месо и ягода.

Хипопотамът се прекланя и се предава — „Подцених те. Ти не си мързел. Извинявам се. Ако трябва да съм честен, може малко да съм се поувлякъл. Май трябва аз малко да се потрудя. Ето, вземи тези яйца като знак за благодарността ми.“ Вземайки яйцата, ти сядаш до вадата. Най-после — почивка!.

След дълга и изтощителна битка, просваш Саблезъбата котка-зомби на земята. Докато стоиш над нея, забелязваш неприятна дупка в един от огромните ѝ зъби. Разбирайки истинската причина за яростта на котката, ти казваш на @Fandekasp да запълни дупката, и казваш на всички да избягват да хранят любимците си със сладко в бъдеще. Саблезъбата котка се успокоява, а за благодарност укротителите ѝ ти пращат щедра награда — няколко яйца на саблезъб.!

Неочаквано си повикан от @beffymaroo и @Lemoness в to Залата на навиците, където с изумление намираш всичките четирима класови повелители да те чакат в бледата светлина на зората. Дори Веселата жетварка изглежда начумерено.<br><br>„Охо, ти си тук“ — казва Първоаприлският шегаджия. — „Не бихме нарушили почивката без да имаме сериозна причина…“<br><br>„Помогни ни да разследваме зачестилите случаи на обладаване“ — прекъсва го лейди Глетчер. — „Всички жертви обвиняват някаква жена на име Тзина.“<br><br>Първоаприлският шегаджия явно се оскърбява от краткото обяснение. — „Ами моята реч?“ — изсъсква той към нея, — „с мъглата и гръмотевичните ефекти?“<br><br>„Бързаме“ — отвръща му тя, — „А мамутите ми са все още мокри от безкрайните ти репетиции.“<br><br>„Опасявам се, че уважаемата повелителка на воините е права“ — казва крал Манта. — „Времето е ценно. Ще ни помогнеш ли?“<br><br>Когато кимваш в съгласие, той размахва ръцете си и отваря портал, разкриващ подводна зала. — „Плувай с мен до Мудноград, и ще прегледаме библиотеката ми за нещо, което може да ни подскаже какво да правим.“ — виждайки учудения ти поглед, той добавя — „Не се притеснявай, хартията беше омагьосана много преди потъването на Мудноград. Книгите са недокоснати от водата“ — и той намигва, — „за разлика от мамутите на лейди Глетчер.“<br><br>„Чух това, Манта.“<br><br>Докато се гмуркаш във водата след повелителя на магьосниците, краката ти се превръщат в перки. Въпреки че тялото ти се вълнува, сърцето ти помръква при вида на хилядите лавици с книги. По-добре да започваш с четенето.…